Коледарската група се състои от около 20 човека на различна възраст, самодейци водени от единствената идея да се съхрани обичая "Коледуване" напред в годините и предаван на по-младите момчета.
Традициите разказват:
Коледуването е един от древните традиционни български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват.
С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче.
Подготовката започва на 20 декември. Коледарите са в традиционно празнично облекло. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете.
По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Могат да коледуват както големи така и малки момци. Те ходят от къща на къща и пожелават на стопаните здраве, щастие, много имане и т.н.
След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, го нарича с молитва за здраве и берекет: " Колко звезди по небето, толкоз здраве в тази къща, колко трева по полето, толко деца в тази къща. Амин дай боже" Освен с кравай ги даряват още с пари, плодове, сланина, боб, брашно, вино, и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували.